Успение на Пресвета Богородица е голям християнски празник, посветен на смъртта на Божията майка. Чества се и от православни християни, и от католици. Според Светото писание на 64-годишна възраст Божията майка напуска земния живот. Богородица се молила в Елеонската планина, когато й се явил архангел Гавраил, подал й палмова клонка и й възвестил, че след три дни духът й ще се пресели в Царството небесно. Божията майка приела с радост вестта и последното й желание било да види Светите апостоли заедно. Желанието й се сбъднало и на третия ден ангелите слезли да приберат душата й. Погребали Светата Дева в една пещера край Гетсиманската градина и затворили входа с камък. Когато няколко дни по-късно го отворили, намерили само плащеницата на светицата – тя възкръснала и се преселила при своя Син.
Българите много почитат празника и го наричат Голяма Богородица, а в Родопите – Голяма чьорква. Навсякъде в православните храмове го отбелязват с тържествена църковна литургия, с водосвет и със специално въздигане на хляба, защото според библейските сказания Богородица се явила пред апостолите, когато те благославяли хляба. Култът към Богородица е дълбоко вкоренен и всеобхватен по цялата българска етническа територия. Божията майка е почитана като лечителка, като покровителка на майчинството, брака и семейството, като защитница на бедни и онеправдани. Вярва се, че светицата помага на бездетни невести да се сдобият с рожба. Затова на Голяма Богородица младите булки или жените, които още не са родили, не трябва да похващат ръчна женска работа. Те отиват в черквата, палят голяма свещ за Божията майка и поднасят дарове – домашно изработени кърпи, престилки, чорапи. Окичват иконата с цветя, най-често богородички. На нея закачат и специални вотиви – малки метални изображения на бременна жена или на пеленаче. Правят това с надеждата, че скоро ще забременеят и ще родят. След тържествената празнична служба жените раздават за здраве богородични пити с пожелание: нека Света Богородица да ни е на помощ!
От този ден до празника Рождество на Пресветата Богородица (8 септември, Малка Богородица) народната традиция забранява на жените да тъкат и сноват, да плетат и да шият, за да е здраво цялото домочадие. В Ловешко през същия период под прага слагат бял трън, за да не влизат болестите вкъщи. Народната вяра в Богородица като лечителка определя изпълняването на празника на редица обреди. Болни и недъгави обещават, ако получат изцеление, да направят специален дар за нея на църква или манастир, чийто патрон е Богородица. Голяма Богородица се чества и като патронен празник. В селищата, в които местната църква или близкият манастир носят името на светицата, се свикват сборове, на които идват хора от цялата околност. Те събират пари и купуват животно за курбан в чест на светицата. Празничните трапези се нареждат обикновено на стари черковища и оброци, край лековити води и параклиси или в дворовете на църкви и свети обители. Много древна практика е даряването на храмове и манастири, на аязми и свети места със споменатите вотиви, изобразяващи болната част от тялото.
На Голяма Богородица се правят родови срещи, свързани с жертвоприношение – курбан за живот, за здраве, за плодородна година, против премеждия и болести. Отделните семейства също дават курбан за светицата – овца или шиле. Някъде курбаните се освещават в църква, другаде – вкъщи. Стопанките раздават от курбана на близки, съседи и кумове. В образа на Св. Богородица се преплитат функции, наследени от древните езически богини-майки на старото население на Балканите. Българинът знае, че до Голяма Богородица добрият стопанин трябва да е свършил вършитбата. Стара поговорка гласи: до Богородица сламата става на жито, а след Богородица житото става на слама.
На Успение Богородично се смила от новото жито и от него приготвят обредни хлябове за празника. Правят се прогнози и за бъдещата реколта: вярва се, че ако на този ден вали дъжд, голямо плодородие ще има през следващата година. В някои селища празнуват Голяма Богородица за здраве на воловете и, както това се прави на Власовден, стопанката поставя на рогата им обреден кравай и ритуално ги захранва.
На обредната трапеза на Успение Богородично жените нареждат жито, царевица, варена тиква, прясна пита, каша от пиле, диня, грозде. Гости приемат и именниците Мария, Мариян, Мариана, Марио. Празникът в чест на Божията майка е много почитан и днес. У нас над 200 са църквите и манастирите с патрон „Успение Богородично”, като най-големите са Бачковският и Троянският манастири, а в близост до столицата ни се намира една от най-старите обители в България, посветена на Света Богородица – Драгалевският манастир „Света Богородица Витошка”. Днес на храмовия празник на тези манастири – Успение Богородично в тях се стичат много вярващи, прави се водосвет, дават се курбани, миряните носят дарове за храма и поставят цветя под иконата на Божията майка.
Автор: lgarskaetnografia.com
Снимки: balgarskaetnografia.com
